Пародия На "Аз съм българче"
Ай ем българче
Ай ем българче. Обичам
наште маунтинс зелени.
Българче да се наричам -
ит из фърстли джой фор мене.
Ай ем българче. Фром Добрич.
Днес ай лив ин Саут Дакота.
Тук май мадър енд май чичо
правят мъни в бизнес готин.
С ТИРА-а чичов отпътувах
на петнайсет, сиреч - фифтийн.
Бът ай ам българче оставам,
по душа, сърце енд боди.
Невър няма да забравя
брадърс Кирил и Методи.
Май народ из вери древен!
Май народ из вери твърд!
Ай ем българче. Форевър.
Чак до финиш ъф дъ уърлд.
..........
Гладни години. Няма хляб. Ровя из в-к Позвънете. Обяви. "Кастинг за млади жребци. Добро заплащане. Еротичен филм за чужбина. Тел…"
Обадих се с идеята, че щом искат коне трябва да им трябват и ездачи, а аз преди да се науча да доя магарицата на село съм я яздил и веднъж кон съм яздил. Ама за малко.Нарекоха ме шегаджия, но ме поканиха за кастинга. Коне не видях. А и не разбирам как може да се пъхне кон в този апартамент. Оставих си BMX-а в коридора.
- Одобрен си за филма. Утре снимаме. 300 лв на ден. Здрав ли си?
- Хремав съм, щото тоз грип….
- Ок, ставаш. До утре..
Малий, толкоз пари!? Голям кеф.
На следващия ден ходих на баня и се курдисах първи. Иде режисьора.
- Ясно ти е, че ще снимаме порно?
- Но?
- Какво "но"?
- Не, нали вие казахте "Ясно ти е, че ще снимаме пор, но…?" и аз чакам за "но". А защо писахте коне, а сега пор?
- Моля? Ще снимаме ПОРНО..
- Но?
- Ще снимаме порнографски филм!
- "пор, но графски филм"?! Графски щото сме царско време? - недоумявам аз пропит от девствената ми същност
Тук той ме заряза, грабнаха ме едни със слушалки в ушите, дадоха ме на едни дето ми пудриха всико, съблякоха ме и бам…пъхнаха ме в една стая с голи жени и мъже, които правеха какво ли не. Абе срам, не срам - ще ви кажа. Секс!
Омърлуших се. Кървави пари са тези 300 лв на ден. Нямаше как. Казаха ми -влизаш и почваш да я ближеш онази там долу?
Фон. Музика на Мънго Джери "Ин дъ самъртайм" Сещате ли се? Чип чи чип , а….
Отивам аз, тя се разкрачва. Навеждам се аз. Camera! Action!
- Ъ…може ли само да…?
CUT! - крещи режисьора - Какво има бе?!
- Ами тя мирише на пишано долу - вдигам раменца, а останалите се споглеждат и се ухилват.
- А на какво да мирише бе, чобан? На чубрица ли? Айдееее…
Camera! Action!
Навеждам се аз и …ближа. А носа ми тече. Едни зелени сополи текат от мен и се сливат с нейните течности. Не мога да дишам. От опитите ми да дишам се образуваха балони в сополите ми. Закашлях се. Повдигна ми се.
- CUT! - крещи режисьора - какво стана пак?!?!
- Косъм - и изпружих врат, след като се бях затичал към него да погледне в гърлото ми.
- Какъв косъм бе? От къде се извъди ти бе? От Марс ли?
- От Трошево съм. Да не познавате някой там?
- Връщай се и повече без изцепки!!!
Camera! Action!!!!!!!!!
Нещо хич не ми хареса отношението. Тези хора не са хубави. Ближа аз, а си мисля за мои неща. Въй?! Колелото?!
- Ъъъ..може ли пак? - вдигнах ръка като за изпит аз
- CUT! CUT! Какво пак бе, говедо?
- Може ли да отида до коридора за да си заключа BMX-a, че да не ми изчезне. Имам си и катинар
- КОЕ ДА ЗАКЛЮЧИШ?!
- ВМХ-а, колелото, като от филма…
- И сега ли се сети? Какво прави досега? Защо не го заключи? Какво прави?
- Ми…близах…
- Преди това бе, чвор?! Бягай и се връщай!!!!!
Отидох в коридора, после в тоалетната, вдигнах капака, пъхнах си главата, пуснах капака и ..изревах с всичка сила. Не обичам да ме наричат "дърво". Върнах се.
И пак…
Camera! Action!
Сега мен ще ме ближат. Легнах аз по гръб и …
- Кхххниии… - изгърчотих се при първия допир още
CUT!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
- Кажи бе, делиорманецо - режисьора пак ме обижда и доби цвят на козе виме след двудневно нонстоп доене - какво пак? Косъм? Мирише? Колелото? Забравил си да си платиш тока?
- Много ме е гъдел…а и тя ми пипа дупето…ама вътре…с пръст
След увещания, кандърми и обещания от моя страна продължихме. За да не ме е гъдел тя си завря пръста в дупето ми. Заболя ме и очите ми почти сълзяха. Камерата не ме снимаше в лицето. Тези 300 лв ще ми излязат през….дупето.
И воистина возкресе. Онази си дръпна рязко пръста и аз ….се нааках.
То после не беше CUT!!!, не беше чудо…Караха ми се, търсеха хавлии, бърсаха някакви плаки, проветряваха, а беше зима….
Изгониха ме. От 300 лв ми отписаха хавлии, пропиляна лента, декори…
Останаха ми 0.80 лв…
Качих се на ВМХ-а и газ към нас. Със стотинките си купих две рогчета. Разкошни соленки. Най-хубавото нещо в този ден за мен. Затова пиша и в клуб "Любов" - за любовта ми към рогчетата. Обичам рогчета!